Блажени Теофилакт пояснява: „Любовта се поражда чрез общуване, а за да има общуване, човек трябва да вижда своя брат. Именно чрез това общуване той се привързва още по-силно, защото самото виждане естествено подтиква към любов. Ако това е така, тогава как може да е искрен онзи, който пренебрегва онова, което по природа най-силно води към любов – брата, когото е видял – и в същото време твърди, че обича Бога, Когото никога не е видял и с Когото не влиза в никакво сетивно общение?“

Апостолът завършва своето слово, като ясно заявява, че тази неразривна връзка между любовта към Бога и любовта към ближния е не просто съвет, а пряка и положителна Божия заповед (“неговата заповед”).