Сега апостолът преминава към завършека на словото си за любовта към Бога и към ближните, като разглежда връзката между тях. Той посочва необходимостта любовта към ближните да се основава на любовта към Бога. Първият и най-главен обект на любовта за християнина трябва да бъде сам Бог (ст. 19) – Този, Който със Своята любов към нас, проявена още преди да Го познаем, дори когато все още сме били враждебни към Него (1Йоан 4:9–10), е запалил в сърцата ни пламъка на истинската любов.

Но любовта към Бога, ако е действителна, трябва да се проявява в делата на човека – най-вече в любовта му към ближния. Липсата, а още повече пълното отсъствие на такава любов неизбежно свидетелства и за липса на любов към Бога, тоест за една само привидна, престорена любов. Затова любовта към Бога може да бъде измервана по любовта ни към ближния.