Този стих обобщава съдържанието на предходните (от 1Йоан 4:7–8), като отново се повтаря основната мисъл на апостолската реч: „Бог е любов“ (срв. 1Йоан 4:8). С този извод апостолът не само заключава казаното за същността и произхода на християнската любов, но поставя и здрава основа за последващото ѝ богословско осмисляне.