Освен това, щом като любовта по същността си идва от Бога, тогава нашата любов към ближния запълва липсата на непосредствено съзерцание на Бога. Бог е напълно недостъпен за телесните ни сетива, и „никой никога не е видял Бога“ (срв. Йоан 1:18, 6:46), поне не в Неговата същност (виж 1 Тим. 6:16). Едва в бъдещия век праведниците „ще Го видят, както е“ (1Йоан 3:2; Мат. 5:8). Но ако да обичаме Бога е първият ни дълг, тогава най-съвършеното отражение на това единение с Бога се проявява в любовта ни към ближните. Любовта към братята свидетелства, че Бог обитава в нас, и че Неговата любов е достигнала до пълната си завършеност в нас.