Но, когато говори за Бога като за любов, апостолът няма предвид абстрактна догма, а говори за събитие с най-велика всемирно-историческа важност: Божието изпращане в света на Неговия Единороден Син и неизмеримото благодеяние, което това носи — вечен живот (1Йоан 4:9). Именно тук се разкрива неизказаната Божия любов към света и към човека (срв. 1Йоан 3:16), като особеното величие на тази любов се вижда в това, че тя е дадена на грешни хора, без никакво тяхно достойнство, дори въпреки вината им пред Бога (ст. 10; срв. Рим. 5:8; 8:32). Така източникът на любовта не е в човека, а в Бога.

Както казва блажени Теофилакт: „Както Бог се нарича Благ поради това, че от благост е сътворил видимия и невидимия свят, така, като изпрати в света Своя Единороден Син от любов към нас, Той чрез това показа, че е и Любов.“