След това казва на парализирания: „Стани, вдигни одъра си“, за да се уверят още повече, че чудото е реално, а не привидност, и също, за да покаже, че Той не само го изцелява, но и му дава сила.

Същото прави Господ и с душевните ни немощи: не само ни освобождава от греха, но ни дарява и сила да вървим по заповедите Му.

Така и аз, разслабеният, мога да се изцеля. Защото Христос и сега е в Капернаум, в дома на утешението, тоест в Църквата, която е домът на Утешителя (Светия Дух). Аз съм разслабен, защото силите на душата ми са бездейни и неспособни за добро. Но когато четиримата евангелисти ме донесат при Господа, ще чуя гласа Му: „Чедо!“, защото ставам Божий син чрез изпълнението на заповедите, и ще ми бъдат простени греховете.

А как ще ме донесат при Иисус? Като разтворят покрива. А какво е покривът? Умът, като най-висшата част от нашето същество. На този покрив има много земя и керемиди, тоест земни грижи и дела. Но когато всичко това бъде отстранено, когато умът се освободи от тежестта на суетното, и аз сляза надолу, тоест се смиря (защото не трябва да се възгордея от просветлението на ума си, а напротив, смирението трябва да го последва), тогава ще се изцеля.

И ще вдигна одъра си, тоест тялото си, събуждайки го за изпълнение на Божиите заповеди. Защото не е достатъчно само да се въздигнем от греха и да го осъзнаем — трябва и да възстановим тялото за добри дела.

Тогава ще стигнем и до съзерцанието – така че всички мисли в нас ще кажат: „Никога не сме виждали такова нещо“ – тоест: никога не сме имали такова разбиране, каквото сега, след като се изцелихме от душевната си разслабеност.

Който се очисти от греховете, той наистина вижда.

Тълкувание на Евангелието от Марк