Фарисеите обвинявали Господа в богохулство за това, че прощава греховете, понеже това е присъщо само на Бога. Но Христос им дава още едно доказателство за Своето Божествено достойнство – познаването на сърцата им. Защото, както казва пророкът: „Ти Един познаваш сърцето на всички“ (3 Цар. 8:39; 2 Пар. 6:30) – това е качество, което принадлежи само на Бога.

Въпреки че Христос открито показва, че знае мислите им, фарисеите остават безчувствени и не признават, че Този, Който вижда сърцата им, има власт и да прощава греховете.