Онзи, който вярва в Христос и обича ближните, пребъдва в Бога и сам става обиталище на цялата Пресвета Троица (ст. 24), в съгласие с обещанията на Самия Спасител (Йоан 14:16; 17:21, 23; 15:7). А залогът, знакът или свидетелството, че Бог действително пребъдва в нас, е даденият на Църквата и на всеки неин член Свети Дух — чрез Неговите благодатни дарове (срв. 1 Йоан 2:20, 27; 1 Йоан 4:10, 13; 2 Кор. 1:22; Еф. 1:13; 1 Кор. 12:4 и др.).

Блажени Теофилакт обобщава така: „Вие трябва да вярвате в името на Неговия Син, Иисус Христос, и да се обичате истинно един друг, както Той ни е заповядал. Защото който спазва Неговата заповед, пребъдва в Него, и Той – в него. А това, че Той е в нас, разбираме по духа, по дара, който ни е дал.“

Оттук апостолът преминава към разграничаване на духовните дарове — истинските от онези, които са лъжливи или мними.