След като апостол Йоан напомня, че светът преминава и приближава към гибел (ст. 17), той насочва вниманието към признаците за настъпването на „последния час“ (ἐσχάτη ὥρα) – т.е. към близостта на последната епоха от съществуването на света и Второто пришествие на Господа (срв. Як. 5:3, 8; 1 Петр. 1:5, 4:7 и др.).

Такъв признак, според апостола, е появата на антихриста (ὁ ἀντίχριστος) и дори на много антихристи (ἀντίχριστοι) – т.е. лъжеучители, които отхвърлят вярата в Иисус Христос като Спасител и с това подкопават самото Христово дело (1 Йоан 2:22–23; 4:3; 2 Йоан 1:7).

Апостол Йоан свидетелства, че вярващите вече са били предупредени за идването на такива антихристи – разбира се, най-напред чрез самите слова на Спасителя (Йоан 5:43; Мат. 24:24), а още по-ясно чрез учението на апостол Павел за „противника“ (ὁ ἀντικείμενος) в 2 Сол. 2:2–10.

Като въвежда тук новото име „антихрист“, Йоан прави разлика между:

• Антихриста в единствено число – същият, когото ап. Павел нарича „противник“ (ὁ ἀντικείμενος), който ще се яви преди Второто пришествие, в самия край на времената, и
• антихристи в множествено число – лъжеучители, които вече са започнали да се появяват още по времето на апостолите и особено към края на апостолския век.

Такива са били, например, Симон магьосникът, Керинт, николаитите, докетите и други подобни. Всички те са носители на духа на антихриста (πνεῦμα τοῦ ἀντιχρίστου – 1 Йоан 4:3), който ще действа особено силно в „последното време“.

Тяхната поява е не просто историческо явление, а проява на онова духовно зло, което според Откровението ще приеме облика на „звяра“ (θηρίον) – лъжливата, съблазнителна и богоотстъпническа сила в света.