Светът и неговите желания са преходни, нетрайни и мимолетни. Те не могат да удовлетворят човешкия стремеж към трайно, вечно добро. Обратно – този, който изпълнява Божията воля, пребъдва в Божията благодат и намира истинско, непреходно благо (ст. 17).

„Светските похоти са краткотрайни и нестабилни, а онова, което се върши според Божията воля, е трайно и вечно.“ (блаж. Теофилакт)