Забележително е, че апостолът не противопоставя на любовта просто нейното отсъствие, а директно ѝ противопоставя омразата. Той използва крайни категории – любов и омраза, светлина и тъмнина, истина и лъжа, и ги противопоставя напълно. Въпреки че в реалния живот има безброй степени между любовта и нелюбовта, апостол Йоан гледа на всичко от абсолютна, духовна гледна точка – през призмата на крайните последствия. За него има само две царства: царството на светлината и царството на тъмнината; на едната страна е Бог, на другата светът; тук е животът, там смъртта (срв. 1Йоан 3:14); тук са любов и средства за спасение, там са омразата и следователно пълната невъзможност за спасение. Именно от това идва дълбочината, силата и чистотата на християнската етика у апостол Йоан.