Но в същото време, за онези, които имат особено чувствителна съвест, искрено се стремят към свобода от греха и истинско християнско съвършенство, но дълбоко съзнават греховността на човешката природа, апостолът прибавя и насърчение – да имат вяра във всесилното ходатайство на Господ Иисус Христос, великия и вечен Застъпник на човечеството пред Бога Отца (срв. 1 Тим. 2:5).

„Апостолът, знаейки, че природата ни е непостоянна и греховна, че винаги носим в себе си влечение към злото, че завистливият дявол с коварствата си пречи на нашето спасение, и че дори тези, които вече са се помирили с Бога чрез изповед, ако живеят невнимателно, няма да избегнат греха — внушава сега, че дори и след прощение, ако човек падне, не бива да се отчайва. Защото ако се обърне, може отново да получи спасение чрез посредничеството на Господ Иисус Христос. Той, като ходатайства за нас пред Отца, ще Го умилостиви за нашите грехове – и не само за нашите, но и за греховете на целия свят. Апостолът казва това, защото пише до юдеи, за да покаже, че благодатта на покаянието не се ограничава само до тях, но се простира и до езичниците; или че това обещание не важи само за съвременниците му, а за всички хора във всички времена. Той нарича Иисус Христос наш Застъпник, Който умолява и увещава Отца с особена цел – за да покаже, че Синът има едно естество и една сила с Отца, и че действието на Едното от трите пресвяти Лица е общо и на останалите.“ (блаж. Теофилакт Охридски)