Или може би, когато в началото е била създадена безформеността – както на духовната, така и на телесната материя, не е имало нужда да се казва: „Да бъде“, защото несъвършенството, като неподобно на Онзи, Който е над всичко и преди всичко, и поради своята безформеност граничещо с нищото, не съответства на формата на винаги присъщото на Отца Слово, чрез Когото Бог вечно нарича всичко. И това наричане не става със звук на глас, нито чрез мисъл, която се простира във времето, а чрез съвечната Нему светлина на родената от Него Премъдрост.

А това, което става съгласно с формата на Словото, вечно и неизменна присъща в Отца, се оформя и усъвършенства тогава, когато самото то, според мярата на своето обръщане към Този, Който истински и вечно съществува – тоест към Твореца на собствената си същност, получава форма и става завършено творение. Затова в думите на Писанието: „И рече Бог: да бъде“ (Бит. 1:3, 6) трябва да разбираме бестелесното говорене на Бога в природата на съвечния Нему Логос, Който призовава към Себе Си несъвършенството на творението, за да не остане то безформено, а да получи форма, съответстваща на отделните му видове, за които след това Писанието разказва подробно и по ред.