Всеки християнин, като член на Царството Божие, трябва да бъде в живо общение с Бога. Но за това е необходимо едно неизменно условие – християнинът да ходи в светлината на истината и светостта.

Ако това условие липсва, тогава човек би се заблуждавал или дори би лъгал съзнателно, ако си въобразява, че е в общение с Бога – с Бог, Който е Светлина на истината и светостта.

Остротата на тона в думите на апостола показва, че той вероятно има предвид хора, които са изопачавали истинското разбиране за християнския живот и за общението с Бога.

„И така, когато ви приемаме за съпричастни с Бога, Който е Светлина, а в тази светлина няма и не може да има никаква тъмнина, то и ние, като съпричастни на светлината, не бива да допускаме тъмнината в себе си, за да не понесем наказание заради лъжата и заедно с нея да не бъдем отстранени от общението със светлината“. (блаж. Теофилакт).

Истинското общение с Бога, истинското ходене в светлината, според закона на уподобяването на Бога, задължително се проявява и в общението с ближните – тоест, в братолюбието.

Но източникът на благодатната сила, чрез която човек може да ходи в светлината – тоест, да бъде в общение с Бога и с другите, е единствено в изкуплението на целия свят чрез Кръвта на Божия Син.

„Никой, който обича истината и се старае да бъде истинолюбив, не би се осмелил да каже, че е безгрешен. И така, ако някого го обземе това опасение – да не се отчайва,
защото онзи, който е в общение с Неговия Син – Иисус Христос, е очистен чрез Неговата Кръв, пролята за нас“
(блаж. Теофилакт).