Същността на благовестието, което въплътеното Божие Слово донесе на земята, апостол Йоан изразява тук с кратък афоризъм, като обобщение на онова, което апостолите чуха от Самия Христос и предадоха на хората:
„Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина.“
Афористичният характер на израза, а още повече прякото свидетелство на апостола – „което чухме от Него“ – дават основание да се мисли, че тук е предадено точно изречение на Спасителя, едно от така наречените аграфа (ἀγραφα) – незаписани в Евангелието думи на Господа, съхранени единствено в апостолските послания. Такива, например, са думите на Господ, предадени от св. ап. Павел в речта му към ефеските презвитери: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“ (Деян. 20:35).
Възможно е обаче, както предполагат и някои тълкуватели, че разглежданото изречение не е дословна Христова реч, а обобщение, съкратено възпроизвеждане или напомняне на няколко Негови подобни изказвания за Себе Си като Светлина (напр. Йоан 8:12, Йоан 9:5), изразено от самия апостол в синтезиран афористичен вид.
Във всеки случай, твърдението „Бог е светлина“ е едно от онези изрази, с които св. апостол Йоан описва самата същност на Бога – както когато казва „Бог е Дух“ (Йоан 4:24) и „Бог е любов“ (1Йоан 4:8). Ако другите новозаветни автори говорят за качества и действия на Бога, то св. Йоан говори за това, какво е Бог по същество.
Основното значение на думата „светлина“, когато се отнася за Бога, е понятието за абсолютно нравствено съвършенство, вж. Иак. 1:17, тоест пълнота на светостта.
Както в материалния свят светлината е най-висшата и най-благотворна стихия – тя осветява, сгрява, съживява,
така и у Бога „светлината“ е съвкупност и пълнота на Неговите Божествени съвършенства:
святост, премъдрост, всезнание, благодат и др.,
чрез които Той озарява, просвещава, оживотворява и води творението към блаженство.
В Бога няма никакъв недостатък в нито едно от тези Негови свойства, няма сянка във вечната светлина на Неговото същество.
„И тъй, Той е светлина и няма в Него тъмнина – а тази светлина е духовна, привличаща погледа на душата към съзерцанието Му и отвръщаща я от всичко плътско, възбуждаща в нея стремеж към Него Единствения с най-силна любов. Под тъмнина се разбира или незнание, или грях, защото в Бога няма нито незнание, нито грях. Те съществуват само в материята и в човешката паднала природа… А това, че апостолът нарича „тъмнина“ греха,
се вижда от евангелските му думи: „и светлината свети в мрака, и мракът я не обзе“ (Йоан 1:5), където под тъмнина той разбира нашата грешна природа, която, склонна към падение, отстъпва пред завистника – дявола, и бива увлечена в грях. И така, Светлината, съединила се с нашата лесноуловима природа, е станала изцяло недостъпна за изкусителя, защото Той (Христос) не извърши грях (Ис. 53:9). (блаж. Теофилакт).
От учението за Бога като Светлина, апостол Йоан извежда два нравствено-практически извода: а) Необходимостта за християните да живеят в истина и чистота, да признават и изповядват греховете си, и да се очистват чрез Кръвта на Изкупителя (1Йоан 1:6 – 2:2); б) Задължението да спазват Божиите заповеди, и най-вече заповедта за любовта (1Йоан 2:3–11).