В стихове 3 и 4 апостолът посочва целта както на проповедта изобщо, така и на настоящото послание: християните, чрез възвестеното устно и записаното апостолско слово, да влязат в общение (κοινωνία) не само с апостолите, но и чрез тях – с Бога Отца и Неговия Син Иисус Христос.

„Чрез словото ви правим съучастници на онова, което ние видяхме и чухме, така че да бъдете съпричастни с Отца и Неговия Син Иисус Христос; а като се прилепим към Бога, ние се изпълваме с радост“ (блаж. Теофилакт).

Така в посланието учението за Божественото Слово се разкрива главно в два аспекта: от една страна – като източник на вечен, непреходен и блажен живот, а от друга – като възможност за общение между християните и този живоносен Източник.

Ако в Евангелието от Йоан се изяснява Личността на Бог-Слово – Иисус Христос, то Първото послание на Йоан разкрива приложението на това учение в живота на вярващите. На основата на истинското богопознание и вярата в Иисус Христос като въплътеното Божие Слово,
то изгражда личния духовен живот на всеки член на Христовата Църква, водейки всички към вечния живот и блаженство в общение с Бога.