Съблазнителните думи сами по себе си не биха довели до грехопадение, ако в онези, които са изкушавани, не се бе породило собствено желание, което да послужи като опора на изкусителя. Дори и без появата на изкусителя, самото дърво със своята привлекателност би ги поставило пред вътрешна борба.

Макар прародителите да се опитват да се оправдаят със съвета на змията, всъщност по-голяма вреда им е донесло тяхното собствено желание, отколкото чуждият съвет. Защото е казано: „Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание; и като взе от плодовете (פִּרְיוֹ , плод, в ед. ч.) му, яде“.

Ако Ева е била подмамена от красотата на дървото и приятния му плод, значи не думите, които е чула, са я съблазнили, а желанието, което се е зародило в самата нея. Но понеже заповедта е била дадена като изпитание, това е дало подходящ повод за появата на изкусителя.