“докле се върнеш в земята, от която си взет; защото пръст си и в пръст ще се върнеш”.

Изпълнява се предупреждението на Бога, изречено в случай на престъпване на заповедта – а именно, умирането, смъртта. Този закон на разруха и смърт, както личи от текста, а също и от множество библейски паралели (Пс. 103:29; 145:4; Йов 34:14–15; Екл. 12:7), засяга единствено физическата страна на човешката природа – онази, която е създадена от земя и се връща в първоначалното си състояние. От друга страна, душата на човека, имаща своя възвишен произход в Бога, не е подвластна на този закон (Екл. 12:7; Притч. 14:32; Ис. 57:2 и др.).

Смъртта не е въвеждане на нещо напълно ново и чуждо на човешката природа, а е по-скоро лишение от дара на живота. Символ на този дар е било дървото на живота, което е унищожавало действието на физическото разложение в човешкия организъм.

В този смисъл следва да се разбират и добре познатите библейски изрази, че: „Бог не е сътворил смъртта“ (Прем. 1:13), „Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие“ (Прем. 2:23), и че смъртта е влязла в света чрез греха на човека (Римл. 5:12). Тоест, смъртта не е била част от първоначалния Божи замисъл за човека, а е последствие от нарушаването на Божествения ред.