“Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание”,

Когато дяволът успява не само да унищожи в Ева страха от смъртта, но и да събуди в нея честолюбиви стремежи към широко познание и висша власт („като богове“), в душата ѝ – строго погледнато – вече е извършен мисленият акт на падението; оставало е само това греховно настроение да се прояви външно, като се изрази в престъпно действие.

В този последен акт от грехопадението на Ева – толкова образно и дълбоко психологически описан в Библията – основателно се разпознават трите главни вида грях, които апостол Йоан (1 Йоан 2:16) различава, а именно: похотта на плътта („дървото бе добро за храна“), похотта на очите („приятно за очите“), и житейската гордост („многожелано, защото дава знание“).

“взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си”,

Съблазнена от привлекателните думи на дявола и окончателно замъглена от въздействието на дървото върху сетивата ѝ, Ева откъсва забранения плод и вкусва от него (2 Кор. 11:3). След като сама пада, тя бърза да приобщи към своята постъпка и съпруга си, като, според мнението на повечето тълкуватели, не го прави със зъл умисъл, защото отровата на греха все още не е проникнала дълбоко в душата ѝ, за да отнеме вътрешния ѝ мир и да помрачи съвестта ѝ.

“та яде и той”.

Адам, който е получил от самия Бог строгата заповед и лично е преживял толкова проявления на Божествената любов, не е имал никакви смекчаващи вината му обстоятелства. Поради това неговият грях представлява чисто духовно престъпление и е по-тежък от греха на Ева (Рим. 5:12, 14; 1 Кор. 15:21–22; 1 Тим. 6:14).