Природата на тази змия (נָחָשׁ – нахаш, м. род, змей, влечуго) е доста загадъчна: по някои свои белези – например по самото си име, по принадлежността си към животинския вид, по отличаващата я хитрост (Мат. 10:16) и по наложеното ѝ наказание – пълзенето по земята (Бит. 3:14) – тя без съмнение се представя в Библията като обикновена, естествена змия. Но редица други признаци, като: способността ѝ да говори, осведомеността ѝ за съществуването на заповедта, необикновената ѝ хитрост и коварство, както и споменаването на необичайна за природна змия продължителност на съществуването ѝ – всичко това говори за някакво по-висше, съзнателно и разумно същество.

Затова правилното разбиране на тази змия е това, което обединява всички тези по-горе изброени черти, както прави например свети Йоан Златоуст, който казва: „Следвайки Писанието, трябва да разсъждаваме така, че думите принадлежат на дявола, който е бил подбуден към тази измама от завист (Прем. 2:24), а това животно (т.е. обикновената змия) е използвал като удобно оръдие“.

Присъствието на дявола-изкусител в тази змия се потвърждава и от много други места в Свещеното Писание, където дяволът се нарича „човекоубиец от самото начало“ (Йоан 8:44), първопричина за злото на земята (1 Йоан 3:8; Прем. 2:24), а дори и пряко – „древната змия“ (Откр. 12:9–10).