Ние, разбира се, не вярваме в предсъществуването на душата, както не признаваме и нейни грехове преди тялото. Как наистина би могла да съгреши онази, която още не е призвана към битие? Но ако няма грях и престъпление, предшестващо страданието, то каква, накрая, може да бъде причината за страданията?

Това, което безкрайно ни превъзхожда, е напълно недостъпно за разума ни, и бих посъветвал благоразумните съвсем да се въздържат от такива изследвания – и преди всичко самия себе си.

Трябва повече да размишляваме върху онова, което ни е открито, а не да изследваме бездните, да не издирваме трудности и да не се опитваме дръзко да разравяме скритото в едничкия Божествен и неизказан съвет, а напротив – с благочестие да предоставим на знанието на единия Бог онова, което подхожда единствено на Него, с истинско убеждение и вяра, че, бидейки извор на всяка правда, Той няма да извърши и няма да постанови нито по отношение на нас, нито към което и да било друго творение нищо, което би било неподобаващо на Него и не би произлизало от основите на истинската справедливост.

И тъй, предвид такова подобаващо нам разположение, мисля, че Господ не говори догматически: „Да се явят Божиите дела върху него“, а с този отговор на въпроса Той като че ли отклонява мисълта в друга посока и от недостъпните нам дълбини на познанието я насочва към областта на нравствеността.

Коментари върху Евангелието от Йоан