За учениците Му не беше необичайно да задават въпроси от този род относно всичко, което се случваше с Господа, за да узнаят онова, което води към благочестие. Понеже те бяха оставили всичко и се бяха предали изцяло на Господа, за да се научат от Него на богопочитание и благочестие, заслужава похвала именно това, че се възползваха от възможността – сред случващото се – да Му задават такива въпроси.

Като видяха този човек, роден сляп, преди още да е могъл да съгреши, при когото неспособността да вижда се бе случила още когато е в утробата – те се смутиха, както е присъщо на човешката природа, защото се опитваха да съгласуват това обстоятелство със своята вяра. Те смятаха, че трябва да има сериозна причина за такова последствие, че такова нещастие не може да е без основание, понеже знаеха, че Бог управлява всички човешки дела. Поради своята човешка слабост не можеха да си представят, че всичко се е случило по някакъв друг начин, и затова приписваха станалото или на греха на родителите, или на самия слепец.

Не че той вече бе съгрешил и бе виновен за грях – и как би било възможно това, когато той още не се беше родил? Но понеже му предстоеше да извърши грехове, Бог, в Своето предведение, го задържал чрез такъв недъг. Те праведно и благочестиво смятаха, че греховете на хората са причина за всяко зло. Но понеже поради човешката си немощ не можеха сами по себе си да разбират нещо по-дълбоко, мислеха, че отговорността за недъга трябва да лежи или върху самия слепец, или върху родителите му – сякаш синът е получил наказание за техните грехове, или сам е причина за своето нещастие, като получил наказание за бъдещи грехове.

Коментари върху Евангелието от Йоан