По какъв начин те стигнаха до такъв въпрос? По-рано, когато излекува разслабения, [Христос] му каза: „Ето, ти оздравя; недей греши повече“ (Йоан 5:14). Като си спомниха, че онзи разслабен е бил така поради грехове, те казват: „Нека онзи да е бил парализиран заради греховете си; но какво ще кажеш за този? Той ли е съгрешил?“ – но това не може да се каже, защото човекът бил сляп от рождение. „Или родителите му?“ – но и това не може, защото „син не се наказва за баща си“.

Така и ние, когато видим страдащо дете, казваме: „Какво да кажем за него, какво е направило това дете?“, с което не питаме, а изразяваме недоумение. Точно така и учениците, когато казваха това, не толкова питаха, колкото се чудеха.