Бог по естеството Си е всяко благо, което може да бъде обхванато с мисълта, или, по-добре казано – бидейки над всяко благо, и мислимо, и постижимо, Той създава човека не по някаква друга причина, а единствено защото е благ. И бидейки такъв, и затова пристъпвайки към сътворението на човешкото естество, Той не показа могъществото на благостта Си наполовина, като даде нещо от онова, което има, и се поскъпи в това общение. Напротив, съвършеният образ на благостта в Бога се състои именно в това – че Той извежда човека от небитие в битие и го прави неоскъден в благата.

Понеже подробният списък на благата е велик и трудно може да бъде изброен, то Божието слово, в кратко изречение, като събира всичките блага, ги означи, като каза, че човек е създаден по Божи образ. Защото това значи същото, както и да се каже: Бог направи човешкото естество причастно на всяко благо. Понеже, ако Божеството е пълнотата на благата, а човек е Негов образ, то значи образът именно в това прилича на Първообраза – че е изпълнен с всяко благо.

… Понеже в един човек е немислимо да се съвместят всички възможни добродетели и съвършенства, то под думата „човек“ най-добре следва да се разбира – „човечество“. По силата на Божието предведение, като че в едно тяло е обхваната от Бога пълнотата на човечеството, и на това учи словото, което казва: „Сътвори Бог човека, и по образ Божи сътвори го“. Защото не в част от естеството е образът и не в някое едно от видимите свойства е благодатта, а върху целия род еднакво се простира тази сила…

Цялото е наречено с името „човек“, защото за Божието всемогъщество няма нищо нито минало, нито бъдещо, но и онова, което предстои, наред с настоящето, се съдържа в Неговото вседържащо действие. Затова цялото естество, което се простира от първите хора до последните, е един образ на Съществуващия.

За усройството на човека