Както добрият домакин не въвежда госта си в дома преди да е приготвил ястията, а като приготви всичко благоприлично, украси дома с подобаващи украшения, подреди трапезарията, сложи масата и приготви всичко, което е нужно за угощението, тогава приема сътрапезника си – по същия начин богатият и щедър Угостител на нашата природа, като украси това жилище с всякакви красоти и приготви този велик и с всичко снабден пир, тогава вече въвежда човека, възлагайки му не да придобива онова, което още не съществува, а да се наслаждава на това, което вече е.

Затова в основата на сътворението полага двойно начало, като смесва със земното божественото, за да може човек, чрез участието си и в двете, да има наслаждение, съответстващо и сродно и на едното, и на другото: наслаждавайки се на Бога според божественото естество, и на земните блага – според еднородното на тях чувство.

За устройството на човека