Според мнението на всички най-добри тълкуватели, Адам, намирайки се в дълбок тайнствен сън, по време на който Бог изважда от него ребро, за да сътвори жена, не губи своето съзнание – и именно поради това може да произнесе думите:

„Ето, това (в евр. оригинал – тази, в ж.р.) е кост от костите ми и плът от плътта ми.“

Това е обичайно библейско изразяване на мисълта за тясна физическа родственост, което може би води началото си именно от този праисторически факт (срв. Бит. 29:14; Съд. 9:2; 2 Цар. 5:1; 1 Пар. 11:1 и др.).

„Тя ще се нарича жена (иша), защото е взета от мъжа (иш).“

Еврейската дума „жена“ (אִשָּׁה – иша) е образувана от думата „мъж“ (אִישׁ – иш), с което вечно се запечатва ясен намек към историята на нейния произход. Самата езикова връзка свидетелства за дълбокото родство, произход и единство между мъжа и жената, установено от самото сътворение.