Тази библейска подробност изглежда на мнозина съблазнителна. Затова едни – рационалистите, считат целия разказ за сътворението на първата жена за мит, а други – включително някои от светите отци и учителите на Църквата, го тълкуват алегорично. Но според нас самият характер на библейското повествование, който с такава прецизност отбелязва всяка подробност, изключва възможността за алегория в този случай.

Що се отнася до възраженията, основаващи се на уж очевидната невероятност или неестественост на самия процес, то те са неуместни – най-малкото – когато става дума не за обикновено явление, а за чудо, за свръхестествено събитие. Началото на човечеството е било извънредна епоха, неповторима в своята природа и в проявлението на Божието действие.

Духовният смисъл на това повествование се разкрива в няколко места от Свещеното Писание (напр. 1 Тим. 2:11–13; Еф. 5:25–26) – а именно: фактът на единството на природата на мъжа и жената, и чрез това – на цялото човечество; основанието на тяхното взаимно влечение и характерът на техните дължими взаимоотношения.