Това, че сънят, който Бог наведе на Адам (на еврейски: тардема), не е бил обикновен и естествен сън, а вдъхновен и екстатичен (ἔκστασις – според Септуагинта), се потвърждава както от контекста на повествованието, така и от библейската употреба на това понятие. В Свещеното Писание същата дума се използва за означаване на особени духовни състояния — например: в Битие 15:12, когато Авраам изпада в дълбок сън и Бог сключва завет с него; в 1 Царства (1 Цар. 26:12), когато дълбок сън от Господа напада войската на Саул; в Исайя 29:10, където се говори за „дух на дълбок сън“, с който Господ покрива очите на народа.

Всички тези случаи говорят за божествено внушен сън, в който човек се издига над естественото състояние и става възприемчив към Божественото действие. Така и сънят на Адам преди сътворението на Ева следва да се разбира като мистично и пророческо преживяване.