Разбира се, живите същества били сътворени много по-рано – именно в петия и шестия ден на творението (Бит. 1:21, 25). Но ако тук летописецът отново се връща към този факт, то е само с цел да свърже разказа в едно цяло.

„И (ги) заведе при човека, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името й.“

С това уточнение летописецът поставя самия Бог в ролята на наблюдател и върховен ръководител на първия човешки опит в речта. Както отбелязва Властов, позовавайки се на авторитета на Жан-Жак Русо и великия филолог и философ Вилхелм фон Хумболт, няма друг изход за човечеството от детския, неразумен брътвеж освен Божественото Откровение, което му е дало готова форма, с която да изрази мисълта си – или, по-точно, дало му е и мисъл, и форма едновременно (Властов, „Священная Летопись“, т. I, с. 30).