Несъмнено може да се види тук доста близка аналогия с думите на божествения съвет преди сътворението на първия човек (Бит. 1:26), и също така – потвърждение за важността на акта, за който става дума.

“не е добро за човека да бъде сам”

Тези думи в никакъв случай не означават, че Бог сякаш признава несъвършенството на Своето творение и прави някаква „поправка“ – в божествения промисъл всичко това без съмнение е било предвидено и предначертано от самото начало. Смисълът на тези думи е да подчертаят факта, че самотата е тежка и вредна за човека, защото го лишaва от най-близките и най-подходящи средства за всестранно развитие на личността му – развитие, което, както е добре известно, се осъществява най-успешно в общение със себеподобни.