“дървото на живота посред рая”
Сред всички райски дървета, които радваха погледа и хранеха тялото на човека, се намираше едно, което притежаваше чудодейна сила – да дарява безсмъртие на онзи, който вкусеше от плодовете му (Бит. 3:22). Именно заради това то получава своето име – „дърво на живота“.
Тази особеност на дървото, без съмнение, не е била негово естествено свойство, а представлява особено, свръхестествено действие на божествената благодат, която се е свързвала с яденето на неговите плодове като с външен символичен знак.
Освен своето реално историческо съществуване (вж. Откр. 2:7; 22:2), дървото на живота, както в самото Писание, така и у Отците на Църквата, получава таинствено-предобразно значение. То преди всичко сочи към кръстното дърво, чрез което Господ ни възвърна духовния живот, както и към тайнството на Евхаристията като спасителен плод от тази кръстна жертва (Йоан 6:51–58 и др.), водеща към вечен живот.
“и дървото за познаване добро и зло”.
Това е другото прочуто райско дърво, което се намираше в съседство с първото (Бит. 3:3; 2:9), но, както по-късно се разкрива, то притежава свойства, противоположни на дървото на живота (Бит. 3:17).
Бог избра това дърво като средство за изпитване на вярата и любовта на Адам, както и на неговата благодарност към небесния Отец, и за тази цел му даде заповед да не вкусва от неговите плодове.
Именно от тази заповед, най-вероятно, идва и името му.
„Дървото на познанието – казва митрополит Филарет – избрано като средство за изпитание, представяше на човека, от една страна, непрестанно нарастващо познание и наслаждение на доброто чрез послушание към Бога, а от друга – познание и усещане на злото чрез непослушание.“
Тъй като тази заповед, свързана с дървото, е имала за цел развитието на висшите способности на човека като разумно същество, то и самото дърво лесно е могло да получи названието „дърво на разума“ или „дърво на познанието“.
А тъй като според старозаветното разбиране всяко познание носи морален характер, то и „доброто и злото“ се разглеждат тук като двата противоположни полюса на всяко познание изобщо.