След като сътворява първия човек, Бог не го оставя на произвола на съдбата, а се грижи за него; това преди всичко се изразява в това, че Го настанява на специално подготвено, най-доброто място на земята – „в Едемската градина“ (gan Eden – עֵדֶן גַּן), или в „рая на сладостта“, според гръцкия (παράδεισος τῆς τρυφῆς) и славянския текст.
Тази разлика произлиза от това, че преводачите на Септуагинта са възприели еврейската дума Eden – עֵדֶן, която в оригинала е собствено име на местност – като сходна по звучене с нарицателното съществително, означаващо „удоволствие“ или „наслада“, и така са я превели.
По същия начин, еврейската дума gan, означаваща място, заградено с ограда или решетка, откъдето и значението „градина“ (виж: Втор. 11:10; Ис. 51:3; Йер. 31:12), е предадена от Септуагинта с гръцката дума παράδεισος (парадисос) – дума с персийски произход, която първоначално означавала земен или каменен вал, заграждащ място за разходки, и оттам – самото това място, т.е. „градина“ или „парк“.
В други места на Библията раят се нарича: „градина Божия“ (Бит. 13:10; Иез. 28:13; 31:8), „градина на Едем“ (Бит. 2:15; 3:23–24; Йоил 2:3), или просто „Едем“ (Ис. 51:3; Иез. 31:9 и др.).
“на Изток”
Някои библейски преводи заменят това географско указание с хронологическо, като предават еврейския термин miqqedem (מִקֶּדֶם) със значението „в началото“ (напр. Вулгата, преводите на Акила, Симмах, Теодотион).
Но гръцкият, сирийският и двата наши (славянски и руски) превода по-точно го предават като „на изток“, защото и в други места от Библията този термин обикновено обозначава място, а не време (напр. Бит. 3:24; 4:16).
Страната Едем, която според други библейски свидетелства (Ис. 37:12; Иез. 27:23) трябва да се търси в близост до Месопотамия, в района на Тигър и Ефрат, наистина се намира на изток от Палестина – мястото, където е живял и действал авторът на Петокнижието, и където той е записал това божествено откровение за рая.
“там настани човека”
Следователно, първият човек е бил сътворен извън рая, и въведен в него едва по-късно.