Самарянката, щом чу от Христос тези дивни и достойни за Бога думи – че Бог трябва да бъде истински почитан само с Дух и Истина, се уподоби на душата, сгодена за Бога, описана в „Песен на песните“: душа окрилена от гласа на своя нетленен Жених, дълоочакван и възлюбен, макар и скрит, но вече близо. И тя казва: „Зная, че ще дойде Месията, наречен Христос; когато Той дойде, ще ни открие всичко.“

Виждате ли колко готова е вече за вярата? Как очаква с надежда и сърцето ѝ е пълно с упование? Не подхожда ли да каже и тя, по думите на Давид: „Готово е сърцето ми, Боже, готово е сърцето ми – ще пея и ще славя“ (Пс. 57:7)?

Откъде би могла да има такава сигурност и такава духовна нагласа, ако не бе изучавала пророческите книги с дълбоко разбиране? Затова и умът ѝ е въздигнат нависоко – защото е изпълнена с Божие вдъхновение.