След като Христос изключи както Йерусалим, така и Самария като необходими места за поклонение, за да не си помисли някой, че ще бъде посочено някое друго определено място вместо тях, веднага насочва вниманието на слушателя далеч от всякаква телесна представа за място и външно поклонение, като казва: „Бог е Дух и онези, които Му се покланят, трябва да Му се покланят с дух и истина“, тоест, да осъзнават, че Той е напълно безтелесен и отвъд всичко телесно.

Само по този начин ще Го видят истински – чрез Неговия Дух и Неговата Истина. Защото, като дух, Бог е безтелесен, а онова, което е безтелесно, не може да бъде ограничено от място, нито да бъде обхванато с граници. Затова онзи, който твърди, че Бог трябва да бъде почитан само в Йерусалим, или на планината в Самария, или на някое друго определено място на земята или в небето, нито говори истината, нито наистина се покланя [на Бога].