Виждате ли колко голямо е търпението и жаждата за знание у самарянката? Тя казва: „Нашите отци са се покланяли на тази планина, а вие казвате, че мястото, където трябва да се покланяме, е в Йерусалим“. Забележете колко събрана и съсредоточена е мисълта ѝ и колко познания има по Писанията! Колко от днешните вярващи, родени и възпитани в Църквата, не знаят това, което тя знаеше – че нашите отци, тоест Яков и патриарсите след него, са се покланяли на Бога именно на тази планина?

Христос, възприемайки тези нейни познания и задълбочено отношение към боговдъхновеното Писание като благоуханен аромат, с радост продължи да беседва с нея. Защото, както ако върху въглени поставиш нещо благоуханно, ароматът привлича околните, а ако сложиш нещо тежко и зловонно, ги прогонва, така е и с ума: когато е пълен със свети размисли и стремеж към Божието, човек става достоен за божествено посещение. Това е благоуханието, което Господ усеща.