Под „извор“ се има предвид кладенецът, понеже е имал изворна вода, както се вижда и от продължението на разказа. Той е наречен „на Яков“, защото именно той го е изкопал. Мястото, което Яков даде на Йосиф, е Сихем. Защото, когато Яков беше на смъртно легло в Египет и правеше завещание, каза на Йосиф: „Ето, аз умирам, но Бог ще ви върне от тази земя в земята на нашите отци. Давам ти Сихем като дял, отделно от братята ти – онова, което взех от аморейците с меча и лъка си“. Затова Сихем по-късно беше населен от племето на Ефрем, който беше първородният син на Йосиф, а околността около него – от десетте племена на Израил, над които управляваше отстъпникът Йеровоам.

И тъй, понеже те (десетте племена) многократно се съпротивляваха на Бога и многократно бяха изоставяни от Него, впоследствие цялото племе попадна в плен. Тогава асирийският владетел засели на тяхно място народи, събрани от различни страни, и ги нарече самаряни – по името на планината Самор. Както Яков, преминавайки оттам, подчини Сихем, както разказва историята, така и Христос сега, преминавайки, подчини Самария. Но Яков направи това, както сам казва, „със сабята и лъка си“, т.е. чрез изтребление и унищожение на предишните обитатели. А Христос — чрез слово и учение, т.е. за спасение. „Защото Иисус“, се казва, „уморен от пътя, седеше така край извора. Беше около шестия час.“