В потвърждение на мисълта за неизбежността на Божия съд над лъжеучителите, апостол Петър посочва три примера от древността, чрез които показва Божията строгост: Съдът над падналите ангели (ст. 4); Съдът над света преди потопа, от който беше спасен само Ной със семейството си (ст. 5; срв. Бит. 6–8); Съдът над беззаконните градове Содом и Гомор, от които бе избавен само праведният Лот (ст. 6–8; срв. Бит. 19).

Що се отнася до греха на ангелите, споменат в ст. 4 (а също и в Юда 6), мнозина древни и съвременни тълкуватели са го разбирали като телесно, плътско падение на ангели, основавайки се на специфично тълкуване на Бит. 6:4. Това тълкуване се среща при някои ръкописи на Седемдесетте (LXX), у Йосиф Флавий (Antiquitates I, III, 1), Филон Александрийски (De Gigantibus §2), в книгата Енох (гл. 6–10) и при много юдейски и древнохристиянски тълкуватели.

Но това обяснение не съответства на духа на библейската ангелология.

Според Йоан 8:44, грехът на дявола е в отстъплението от истината и упорството в лъжата. От 1 Тим. 3:6 някои извеждат по аналогия, че първоначалният грях на дявола е гордостта. А според предположенията на някои отците на Църквата, се има предвид гордостта при отхвърляне на Сина Божи (срв. Евр. 1:6).

Изразът „адски мрак“ (слав. пленицы мрака, гр. σειραὶ ζόφου) е синоним на бездната (Лука 8:31) – място на затвор и очакване на окончателния съд.