С цел да предпази своите читатели, апостол Петър очертава нравствения облик на лъжеучителите, някои от които вече са се появили по времето на написването на посланието, а други тепърва предстои да се проявят с още по-голяма сила. Апостолът сравнява тези лъжеучители с лъжепророците от Стария Завет (ψευδοπροφήται), и дори приписва това име и на лъжеучителите от християнската епоха.

Както отбелязва блажени Теофилакт: „Под лъжеучители апостолът има предвид единомишлениците на Николай и Керинт, а с термина ‘пророчество’, който често се отнася както до пророци, така и до лъжепророци, той предупреждава вярващите да не слушат лъжепророците“.

Признаците на древните лъжепророци включват: самозванство, въпреки че настоявали, че са призвани от Бога (срв. Йер. 23:21; 27:12); предсказания, произтичащи от корист и желание за човешко одобрение (срв. 3 Цар. 22:10–13, 19–23); лъжливост на пророчествата и празност на чудесата (Езек. 13:3 и нататък); най-същественото: те проповядвали не в името на Истинния Бог, а в името на други богове (Втор. 13:1–5; 18:20 и др.).

Подобно на тях, и лъжеучителите от апостолската и следапостолската епоха, според думите на ап. Петър, „ще въведат гибелни ереси и ще се отрекат от Господа, Който ги изкупи, като навлекат върху себе си скорошна погибел“ (2 Петр. 2:1).