От 3-ти стих започва същинската част на посланието. Както е отбелязано, то може да се сравни с поток, който още в самия си извор е и широк, и дълбок. Началото му е изпълнено с огън, живот и сила, и веднага пренася читателя в самата пълнота на евангелската благодат – точно така, както и в Първото послание.

В стихове 3 и 4 апостолът говори за Божествената страна на спасението – за това, което Бог е направил за човека. По-нататък, в 2Петр. 1:5–8, той вече говори за онова, което вярващите сами трябва да правят, за да живеят достойно според своето християнско звание. Според апостола в християнството е дарена пълнотата на истинския живот – от всесилната и вседействаща Божия благодат. Дарена е на човека и блажената възможност да стане причастник на Божественото естество. Както пише блажени Теофилакт: „Причастници на Божественото естество станахме чрез явяването на Господа и Бога, Който съедини в Себе Си началото на нашето естество и го освети – защото ако началото е свято, то и цялото е свято“.