Нека внимателно да разгледаме какво казва Спасителят.
Бащите на юдеите някога убиха светите пророци, които им предаваха Божието слово. А техните потомци, като признавали, че пророците са били свети и достойни за почит, обградили ги с венци и паметници, отдавайки им чест, каквато подобава на свети хора, и сами, вярвайки, че те са били истински пророци и Божии мъже, станали съдници на онези, които ги бяха убили. Защото, като изразяват почит към убитите, те едновременно с това разобличават безбожието на своите бащи.

Но тъкмо тези потомци, които осъдили бащите си за техните ужасяващи убийства, ще бъдат изобличени в същите, а дори и по-тежки злодеяния. Те убиха Княза на живота (Деян. 3:15) и към нечестието против Него прибавиха и убийствата на Неговите боговдъхновени ученици.

Защото, докато някой разсъждава с естествения си разум и осъжда злото в другите, сам се оказва увлечен в същите бедствия, устремявайки се към тях като слепец, макар че привидно ги осъжда.

Коментари върху Евангелието от Матей