Не само сред юдеите, но и сред нас днес се срещат хора, които вършат подобни грехове – “поглъщат камила”, тоест извършват тежки престъпления, докато в същото време се преструват на благочестиви по дребни и незначителни въпроси. И съвсем справедливо Господ ги нарича лицемери, защото търсят да изглеждат набожни пред хората, но не желаят да приемат истинското благочестие, което Бог одобрява.

Затова и ние трябва да се пазим от такова лицемерие, като това на книжниците и фарисеите, за да не се отнесе и към нас същото „горко“, което Христос произнася за тях.

Според мен можем да наречем „книжници“ в нравствен смисъл всички, които вярват, че в Писанието няма нищо повече от буквалния му текст, и същевременно презират онези, които изследват дълбините на Божията премъдрост.

Трябва да знаем, че както гьозумът (ментата), анасонът и кимионът са подправки, а не основна храна, така и в духовния живот има неща, които са съществени за оправданието на душата, и други са второстепенни.

Най-главното в Закона, което води към спасение, е да съдим правилно, да имаме милост и вяра, а другите неща са само подправка за нашето поведение, като го правят по-привлекателно и приятно, като например въздържание от смях, постене, коленопреклонение, редовно присъствие на богослужения, често причастяване и други подобни – всичко тези неща не са самата праведност, а „подправки“ към нея.

Затова е укоримо да се следи за най-дребните неща (тоест да се взема десятък от тях), а в същото време да не се принася на Бога спазването на важните (да не се „взема десятък“ от тях).

Коментари върху евангелието от Матей