Иисус порицава почитането на човешки правила и пренебрежението към традицията на пророците, защото в това безумие хората търсели слава за себе си, докато отхвърялли онова, което заслужавало наистина почит. Защото Той Сам даде закона, но законът не съдържаше самата праведност, а само помагаше за нея. Украшенията на храма и олтара не бяха обекти на първично поклонение, а само указваха образа на бъдещото истинско почитание. Злато, сребро, бронз, мед, перли, кристал – всеки от тези материали има свое значение според природата си.

Затова Иисус упреква юдеите, че се покланят на златото на храма и на даровете върху жертвеника, вместо да отдадат по-голяма почит на самия храм и на жертвеника, защото златото и даровете са само символи на бъдещето.

С идването на Христос става безсмислено да се вярва само в закона, защото не в закона е Христос, а в Христос се освещава самият закон, върху който Той изгражда Своя престол. Този, който търси религиозност, трябва да я приеме от Този, Който седи на този трон. Затова безумни и слепи са хората, които почитат осветеното, а пропускат покрай себе си незабелязано самата святост.

Коментари върху Матей