Когато трябваше да предписват нещо на другите, книжниците налагаха тежки и непоносими бремена. Но щом самите те трябваше да изпълнят нещо, заповядано от закона, постъпваха съвсем различно: не само че не вършеха нищо сами, но, което е още по-пагубно, развращаваха и другите.

Такива хора са като язва – със своето поведение водят другите към погибел, напълно противоположни на истинските учители. Защото ако делото на учителя е да спасява погиващия, то делото на погубителя е да съсипе онзи, който иска да се спаси.

Следва и друго изобличение: „Обикаляте море и суша, за да привлечете поне един човек; и щом го привлечете, правите го син на геената, два пъти по-зъл от вас.“ С други думи, макар че ви струва огромни усилия да привлечете някого, дори след това не умеете да го запазите. Макар че ние обикновено най-много се грижим за онова, което сме придобили с голям труд – вас дори това не ви прави по-грижовни.

Наистина, когато ученикът вижда покварени учители, той става по-лош и от тях, защото не се спира на тяхната степен на развращение – той отива по-далеч.