С тези думи Иисус Христос започва да изобличава книжниците и фарисеите, че са преситени, и, което е още по-страшно, че трупат богатства не от имотите на богатите, а от имуществото на вдовици, с което още повече увеличават тяхната нищета, вместо да я облекчат. Те не просто се хранят – те буквално изяждат бедните. И това грабителство прикриват с лицемерие, като се молят дълго и престорено.

Всеки, който върши зло, заслужава осъждане. Но онзи, който използва външна благочестивост, за да прикрие зли дела, заслужава още по-тежко наказание.

Защо тогава Христос не отнема званието на книжниците и фарисеите? Защото все още не е дошъл моментът. Той ги оставя за известно време, но предупреждава народа, за да не се заблуди от високия им сан и да не ги подражава, мислейки, че те са за пример.

Понеже по-рано Христос беше казал: „Всичко, което ви заповядват да спазвате – спазвайте и вършете“ (Мат. 23:3), сега Той предупреждава, за да не решат по-простодушните, че им е позволено всичко, и разкрива в какво точно книжниците изопачават Божия закон.