Но защитниците на противоположното (антибиблейско) учение се стараят да докажат, че материята е вечна заедно с Бога, използвайки следните доводи в подкрепа на своето учение. Ако Бог по природа е прост, невеществен, без качества, без количество, несъставен и чужд на всякаква външна форма…, тогава как е възможно от невещественото да произлезе вещество, от природата, която няма пространственост – да се появи пространствена природа?
Затова разумът, според тях, принуждава по необходимост да се признае, че или Бог е веществен, понеже от Него е произлязло веществото, или – ако някой не се съгласи с това – е необходимо да се приеме, че за сътворението на вселената веществото е дошло при Него отвън; и така, освен Бога, е съществувало и нещо друго, което е било вечно заедно с Вечното и неродено.
По този начин разумът стига до заключението, че съществуват две безначални и неродени същности: едната, която действа творчески, и другата, която пасивно приема това изкусно действие.