Какво да кажем за онези, които обичат първите места на пиршествата, първенството в синагогите, поздравленията по площадите и желаят хората да ги наричат „учител“? Очевидно е, че такива прегрешения не се срещаха само у тогавашните книжници и фарисеи, нито само у техните съвременници, но и в Христовата Църква днес.

Това се отнася не само за онези, които приемат покани за пиршества и угощения, но и за онези, които обичат да председателстват на тях, и които още от самото начало правят всичко възможно, за да станат дякони — не такива, за които говори Писанието, а такива, които “поглъщат домовете на вдовиците и за пред очите на хората дълго се молят”, и заради това ще получат още по-голямо осъждане (Матей 23:14).

Те искат да станат именно такива дякони. После се стремят да заграбят почетните места, отредени за тези, които се наричат презвитери. А ако и това не им е достатъчно, те измислят нови начини, за да бъдат наричани епископи, което означава “учител”, макар че би трябвало да знаят, че епископът трябва да бъде непорочен, такъв какъвто е описан в Писанието. И дори ако хората не го наричат епископ, той трябва да бъде такъв пред Бога.

Коментари върху евангелието от Матей