С тези думи Той изобличава двойното зло в техните постъпки: именно това, че от подчинените си те изискват пълна и съвършена изправност в живота, без никакво снизхождение, докато на себе си позволяват пълна свобода на действията. А един добър ръководител би трябвало да постъпва обратно – да бъде строг и взискателен към самия себе си, а към подчинените си – милостив и снизходителен. Фарисеите обаче постъпвали точно наопаки.
Такива са и всички, които се занимават само с празнословие: те са строги и безпощадни към другите, защото сами не са изпитали колко трудно е да учиш с дела. Това зло също не е маловажно и придава още по-голяма тежест на предишните обвинения. Но виж как Спасителят още по-силно усилва това обвинение срещу книжниците.

Беседи върху евангелието от Матей