Юдеите, смятайки Христос за обикновен човек, Го изкушаваха, и не биха постъпили така, ако вярваха, че Той е Божият Син. Тогава Иисус реши да им покаже, че познава измамливостта на сърцата им и че Онзи, когото те се опитваха да изкушават, не беше просто човек, а Бог, Когото е невъзможно да се изкуши. Той не можеше направо да каже истината за Себе Си, но и не можеше да мълчи: не можеше да я каже, защото юдеите, намирайки още по-голям повод за богохулство, биха изпаднали в пълно безумие; но и да премълчи истината не можеше Онзи, Който бе дошъл, за да я възвести.

Затова Той им задава такъв въпрос, че самият въпрос, още преди Той да произнесе отговора, да им покаже, че Той не е човек, а Бог: “Как тогава Давид, по вдъхновение, Го нарича Господ?” Може ли да бъде Господ този, който тепърва ще се роди от неговия род?

Смятам, че с този въпрос Той се обръщаше не само към фарисеите, но и към еретиците. Защото по плът Той беше син на Давид, но по Своята божествена природа Той беше негов Господ.

PG 56:875.