Ако Авраам, Исаак и Яков, умирайки, бяха престанали да съществуват завинаги, то никога нямаше да се говори за Бога
като за техния Бог – т.е. за Бога на онези, които вече не съществуват. Както видяхме в предишното
разглеждане, Иисус приема предложението на измамника, изследва причините, след това привежда убедителни
доказателства и дава отговор, дори когато самият въпрос изглежда абсурден. Ние трябва да следваме Христос в Неговата аргументация – ясно и подредено.

В разговора със садукеите, поради това, че те не знаят дори себе си, Той първо привежда разумен довод чрез аналогия: Защото при възкресението нито се женят, нито се омъжват, а пребъдват като Божи ангели на небесата, а след това и доводи от авторитета на Писанието: Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов.

Така и ние трябва да използваме както доводите на разума, така и авторитета на Писанието, когато беседваме с хора, които изопачават истината.

Но от който и източник да произхожда доводът за участниците
в разговора, ние най-напред трябва да изложим собствената си аргументация, а след това да я подкрепим с признати авторитети. Тоест, ние се стремим да убедим слушателя
първо чрез разумни доводи, а след това да ги потвърдим с авторитетно свидетелство.

Но нашата задача не е просто да убедим измамника, а да научим този, който търси истината.

Сред склонните към измама хора често се случва, че дори разбирайки довода, те не се съгласяват с него.

А за честно търсещите истината е достатъчно само да им се обяснят основанията – те ще разберат и усвоят смисъла
и няма да го отрекат. И това означава, че такива хора въз основа на чутите аргументи са способни да стигнат до вярата.

PG 56:871.