Той отново затваря устата на садукеите с думите на Мойсей, понеже и те самите се позоваваха на Мойсей: относно възкресението на мъртвите Той казва: Не сте ли чели казаното вам от Бога: Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?
Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Бог не е Бог на несъществуващите и напълно унищожените, които никога
няма да възкръснат. Той не каза за Себе Си: Аз бях, а каза:
Аз съм Бог на съществуващите и на живите.

Както Адам, макар и да беше жив в деня, когато вкуси от дървото, веднага след Божия съд бе предаден на смърт, така и праотците, макар и да са умрели, остават живи според
обещанието за възкресение.

А как тогава на друго място е казано: за да господства и над мъртвите, и над живите (Римляни 14:9)? Това изречение не
противоречи на предходното, защото тук се говори за мъртвите, които някога ще оживеят. И все пак има разлика между думите. Трябва да се знае, че съществува и друга смърт,
за която е казано: Остави мъртвите да погребат своите мъртъвци (Лука 9:60). И като слушаше, народът се удивляваше на Неговото учение. Но от това не се възползваха садукеите,
които, победени, си тръгнаха, а народът, който Го слушаше с простота на сърцето.